НИСКОПЛАНИНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НИСКОПЛАНЍНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е характерен за невисока планина. В равнините и в съседство с планинските страни се срещат малки възвишения, наречени хълмове. Понякога хълмистият релеф трудно може да се разграничи от нископланинския. Ст. Бошев и др., ГГ, 198.

2. В който са разположени, намират се ниски планини. В среднопланинските и нископланинските райони интензитетът на дълголетието постепенно намалява. ПЗ, 1981, кн. 10, 11. Нископланинска област.