НИСКОПОКЛОННИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НИСКОПОКЛО̀ННИК, мн. -ци, м. Църк. Човек, който е дълбоко религиозен и спазва строго каноните. От стените на църквицата равнодушно гледа цели шест века образът на Иван-Александър, обграден от светии и нископоклонници. Н. Стефанова, РП, 93.