НИСКОСТЕБЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НИСКОСТЀБЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. За растение — за който е характерно ниско, късо стебло; нискостъблен. Бригадата се построи в колона и тръгна бързо по стръмен хребет, върху гръбнака на който личеха следи от волски коли. Те водиха ту през обрасли с тръни орници, ту през нискостеблени храсталаци. Сл. Трънски, Н, 647. При недостиг на азот в младите растения техният растеж се забавя, те изглеждат нискостеблени. Д. Георгиев, ТЖР, 16. Спряха се в нискостеблена рядка дъбова гора. М. Яворски, ПОББ, 28.