НИСКОЧЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НИСКОЧЀЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. За човек — който е с ниско чело̀. Сашо отнесе тия неприятни спомени чак до форд таунуса на вуйчо си, който го чакаше край тротоара с привидното си механично безразличие. Приличаше му в тоя миг на някакъв провинциален тъпак — едробузест, нискочел, с малко увиснал задник. П. Вежинов, НБК, 52. Близо до навеса седяха накуп тримата войници .. Пазеха ги Първан, .. и Чапай, най-старият партизанин в групата, нискочел, но с живи умни очи и с рошави занемарени мустаци. П. Вежинов, ВП, 70-71.