НИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НИТ¹, нѝтът, нѝта, мн. нѝтове, след числ. нѝта, м. Техн. Късо цилиндрично тяло от мек метал, с което се съединяват плоскости, тръби, части на машини, уреди и под. По нитовете на тавана, които свързват вътрешната и външната обшивка на самолета, блестяха кристалчета скреж също като в хладилник. Ал. Гетман, ВС, 14. Неразглобяеми съединения при машините се получават при нитове, заварка, .. и слепване с припой. Ст. Михайлов и др., ГМ, 4.

— Нем. Niet.

НИТ², нѝтът, нѝта, мн. нѝта, м. Физ. Единица мярка за яркост на осветена повърхност, равна на 1 кандела на м². Единицата за яркостта е нит. Единица яркост притежава тази повърхност, която отдава по посока на своята нормална сила на светлината една кандела от излъчваща повърхност един квадратен метър. Д. Мишев и др., ТТ, 6.

— От лат. niteo 'блестя' през рус. нит.