НИТО —Речник на българския език — алтернативна версия
НЍТО частица. 1. В отрицателни изречения — за подчертаване и усилване на отричането; ни. Поручикът измъкна отнякъде бинокъл, наблюдаваше спокойно и невъзмутимо атаката, по окаляното му лице не трепкаше нито мускул. П. Вежинов, НС, 33. Едър, широкоплещест, канара човек, той прехвърляше петдесет лазарника, макар че в хайдушките му мустаци нямаше нито един бял косъм. Др. Асенов, СВ, 89. През цялата тая седмица Еньо не си отиде вкъщи нито веднъж. Елин Пелин, Съч. III,
148. Макар да беше седнал назад,.., той [Славейков] не изпускаше нито дума от онова, което се говореше. Ст. Дичев, ЗС I, 51. С фенери в ръка обиколихме всички кътчета наоколо, но от призрака нямаше нито следа. Св. Минков, ПК, 6. // В съчет. със съществителни, назоваващи малко количество от нещо — За подчертаване на пълната липса на каквото и да е количество от това нещо; ни. Както знаеш, аз и другарите карахме криво-ляво — кога фасулена чорбица, кога хляб и сиренце. Но за тая вечер няма нищо — нито троха. Д. Спространов, С, 32. От ракията не изпи нито глътка, той изобщо не пиеше. П. Вежинов, НС, 44. Не бях хапвал нищо от вечерта. А нямах нито стотинка в джоба си. Кр. Григоров, Р, 9. // В съчет. със съществителни, назоваващи единица време, пространство — за най-висока степен на отричане на някакво действие; ни. Скорецът пак увиси нос. Ех, да бях на твое място! Нито час нямаше да остана тук, да мръзна ден и нощ. П. Бобев, ГЕ, 38. Чираклъкът — това е най-благословеното нещо. Без него не може да се отиде нито крачка напред. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 87.
2. В елиптични изречения: а) За подчертаване, че нещо липсва, отсъствува, не съществува, не се проявява; ни. На западния хълм — нито дръвче! Но дърветата в улея на Никопол вече цъфтят. Ст. Станчев, НР, 64. На устните му цъфна най-веселата и добродушна усмивка, която до сега бях виждал у него. И нито помен от смущение, ни най-малък знак, че в странното му занимание има нещо нередно. П. Вежинов, НС, 14. б) За изразяване на забрана; ни. — Ако те пита [госпожицата] за подпоручика, ще кажеш: отиде по границата. Де е отишел, защо е отишел — за туй нито дума. Й. Йовков, ЧКГ, 269. — Назад! Нито педя от тротоара, молим! Г. Караславов, Избр. съч. II, 378.
3. Остар. и диал. За подчертаване и усилване на отричането на обявено или очаквано действие, факт; дори не. Самоковлии пращаха пълни кервани стока на своите приятели босненски търговци и нито взимаха разписки за стоката — всичко ставаше на вяра. Вл. Свинтила, СЗЗ, 376. Никакво кандилце не внесоха, останахме потопени в пълна мрачина и нито можехме да мислим за онова благодатно забвение на всички неволи, което,.., докарва сънят. К. Величков, ПССъч. I, 33. В града той нито попита на каква цена върви житото. Й. Йовков, ВАХ, 30. Чичо Марин знаеше твърдоглавството на Бойча, затова нито се опита да го задържи. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 166. Спи езерото; /.. / Треперят, шъпнат белостволи буки, / а то, замряло, нито трепва. П. П. Славейков, СЩ 1916, 34.
НЍТО съчинителен съюз. I. За съединяване. Нито ... нито, ни ... нито. Свързва еднакви части в изречение или прости изречения в състава на едно сложно изречение (към всяка от еднаквите части или към всяко просто изречение). 1. При изреждане на предмети, лица или действия, които се отричат и същевременно подчертават. Не се виждаше нито едно облаче, нито едно петънце, нито една сенчица. Г. Караславов, Тат., 37. През средата на тоя остров течеше буйна и мътна река, която не можеше да се премине нито по мост, нито с ладия. Елин Пелин, Съч. IV, 30. Елка се прибра в стаята си. Но, не знае какво да прави. Нищо не я привлича, нито книги, нито работа. Ив. Карановски, Разк. I, 58. И никой, ама съвсем никой — нито Ани, нито кое да е друго дете, — не забелязваше скромната книжка, сгушена сред другите подаръци до картонения дядо Мраз с памучната брада. П. Бобев, ГЕ, 12. И сети тя след това, че в сърцето ѝ се влива нещо сладко, нещо хубаво, нещо такова, дето не можеше нито да го изкаже, нито сама да го разбере, какво е. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 53. Истрати беше събрал много мъже около шилето, тук беше и другият опекунин Зарко Маринков,.., и Петър Сусов, който ни пиеше, ни пушеше, нито пък псуваше на майка, обаче обичаше да яде. Й. Радичков, СР, 166.
2. При посочване на два предмета, лица, явления или действия, които се отричат; ни. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра... Ал. Константинов, БГ, 47. Мъчно би могло да се обясни днес на ония, които не познават нито физическия, нито духовния му облик, обичта и престижът, внушавани от тоя човек [Подвързачов]. К. Константинов, ППГ, 159. Не приказваше, не му приказваха, не го виждаха нито кога излиза, нито кога влиза. Й. Йовков, Разк. II, 79.
3. За посочване на средно положение чрез отричане на две крайности, противоположни възможности; ни. Всред полето, в една долчинка, обрасла с дребни храсти и тръни, се криеше таралеж — нито много голям, нито много малък. Ем. Станев, ПГВ, 3. Веднъж пак по време на тия мои скитания извън града, заваля дъжд — нито проливен, нито много кротък, упорит и студен есенен дъжд. А. Гуляшки, ЗР, 75. Както жената, тъй и мъжът бяха облечени нито със селски, нито с граждански дрехи... Ст. Загорчинов, ДП, 112. — Стой! — каза Генчо и каза това нито високо, нито ниско, нито повелително, нито умолително, нито грубо, нито любезно. Г. Караславов, Избр. съч. II, 226. За мене вола е по-умен и от коня. Не виждаш ли кога орем: Балана и Чивга нали ги впрягаме в дъното, до плуга. Как крепят плуга — нито вляво, нито вдясно отиват, все по брезната, все едно държат. Й. Йовков, АМГ, 13.
II. За присъединяване. 1. Присъединява части на изречение или прости изречения, когато се отрича; ни, <а> и не. Тя Стефчова не обичаше, нито беше възможно да го обикне. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 21. Яна тъй се увлече, че тая вечер не чака път на мъжете, нито поздрави тия, които срещна по пътя. К. Петканов, СВ, 69. Той никога не отиваше вече при тезгяха, нито приказваше със Сарандовица. Й. Йовков, ВАХ, 21. Сладкиши аз не обичам сега, нито съм ги обичал като дете. А. Гуляшки, ЗР, 49.
2. Нито ... нито. Присъединява части на изречение или прости изречения, когато се подчертава сходство на новото, което се добавя, с изказаното преди това; не ... а и не, ни ... ни (към всяка част или към всяко просто изречение). Той избягваше възраженията: нито ги правеше, нито искаше да му ги правят. Ив. Вазов, Съч. VIII, 16. Веднъж Блажения Павел като говореше със стария,.. изповедник от малката черква,.., чу нещо, което нито бе мислил, нито бе записвал в любимия си списък. Елин Пелин, Съч. IV, 68. Старата Азлалийка си отиде у дома наскърбена и обидена, разсърди се на цялата учителска колегия и вече нито стъпи в училището, нито ги покани някога на гости. Г. Караславов, СИ, 37-38. Никоя философия нито се издигна до тая висота, нито постигна такава проста и величествена истина-откровение. Ив. Вазов, Съч. ХII, 148. Сините му очи се разшириха от учудване,.. Явно беше, че той нито си спомняше, нито разбираше за какво го питат. Й. Йовков, Разк. II, 86.
◊ Не искам (не ща) нито меда, нито жилото на някого. Разг. Не искам абсолютно нищо от някого, независимо дали е добро или лошо. Щеше му се да иде при Наня и да му каже: "Вземи си нивата, не ти ща нито меда, нито жилото!" К. Караславов, Избр. съч. I, 326. Нито кост, нито вест от някого. Разг. Нищо не се знае за някого, който е отишъл другаде; не се е обаждал, в неизвестност е. Беше обещал да се обадиш с два-три реда, но от тебе, разбира се, нито кост, нито вест. Ем. Манов, БГ, 224. Нито (ни) лук ял, нито <на лук> мирисал. Разг. Преструвам се, че не съм извършил нещо; правя се на невинен, прикривам се. — Отнеси нареждането и паролата. И оттам — вкъщи и никому нито дума. Нито лук ял, нито на лук мирисал. З. Сребров, Избр. разк., 50. Като че ни лук ял, нито мирисал, отвърнал: — Как казахте? Заявление? О, туй е просто недоразумение! Д. Подвързачов, Б, 32. Нито се води, нито се кара. Разг. Опърничав, опак, неразбран (обикн. за човек). Пръчът е упорито животно и нито се води, нито се кара. К. Видински, НСП, 28. Нито съм орал, нито <съм> копал. Разг. Не съм положил никакъв труд, никакви усилия, за да получа нещо. Я го гледайте Лисицата! Та защо да са негови [жълтиците]? Нито е орал, нито копал, за да ги спечели. К. Петканов, СВ, 60.