НИТРАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НИТРА̀Т м. Хим. Твърда, кристална с различни цветове сол на азотната киселина, лесноразтворима във вода, която при висока температура на нагряване преминава в нитрит. Образуват се азотни окиси, а те с водата от дъжда дават азотна киселина. Тя пък реагира с почвата и дава нитрати, годни за използване от растенията. К, 1963, кн. 3, 10. От азотната киселина и някои соли в почвата се получават нитрати. По този начин са се образували огромните залежи от селитра в Чили,.. и другаде. ОБиол Х кл, 22. Амониев нитрат. Калиев

нитрат. Натриев нитрат. Оловен нитрат. Сребърен нитрат.

— Фр. nitrate или нем. Nitrat.