НИТРЍД м. Хим. Съединение на азот с метал или металоид, което е с голяма устойчивост на високи температури. С някои метали при загряване азотът образува съединения, наречени нитриди. Хим. VIII кл, 37. Боров нитрид. Железни нитриди. Титанов нитрид.
— Нем. Nitrid.