НИТРИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НИТРЍТ м. Хим. Лесноразтворима във вода, обикн. безцветна и отровна сол на азотистата киселина, получавана от нагряване на нитрат при висока температура, която се използва за получаване на органични багрила, при органичния синтез и под. Натриев нитрит.

— Фр. nitrite или нем. Nitrit.