НИФА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍФА ж. Диал. Скоро омъжена жена; млада булка. — Мойга Данча твърдя йе малък, / твърдя йе малък, та и глупавичък, / .. / — Дай го, дай го, Данчов баща, / че там има три девойки, / три девойки еднибойки: / първа я му кон седлай, / втора я му юскя реди, / третя я му нифа отда. Нар. пес., СбНУ ХV, 5.

— От гр. νυ(μ)5ι 'млада жена'.