НИХЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍХЕН, -хна, -хно, мн. -хни, притеж. местоим. Остар. и диал. Техен; нихов. — Иди кажи — изръмжа той в лицето на помощника си.. — кажи на Кузман Велянов, че всичко стана по нихна воля. Чуваш ли? По нихна воля. Д. Талев, И, 445. Славенете на Българското царство бяха вече приели Христовото учение и заедно с него бяха се сдобили със своя писменост, с книги, писани на нихний език. М. Дринов, ППБН, 57. А не зная още [младоженците], що им йе от Бога писано да тегнат и какво още премеждие .. имат да им поминет преко нихните глаи! СбНУ ХIХ, 43.