НИЦАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍЦАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Никна; нича¹, ничам¹. Веднъг зе той бели хартии, / та написа тая ситна писма, / ютре си йе клетви написало: / — Кой не доди в бой да помогне, / .., / на нива семе му не ницало. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 269.