НИЦШЕАНСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НИЦШЕА̀НСТВО, мн. няма, ср. Книж. Философско направление, основано от немския философ Фридрих Ницше (1844-1900), което проповядва краен индивидуализъм, култ към "свръхчовека" и презрение и ненавист към народните маси. Днес срещнах Георгиев.. Сега говори злобно, търси спасение в крайни идеи, разбира се, литературни, теши се с декаденство и ницшеанство. Ем. Станев, ИК I и II, 345. Зад живота на всички стоеше епохата с нейните лични, обществени и класови борби, с идеите и идеалите, дошли от север и запад: в литературата — народничество, реализъм, ницшеанство. М. Кремен, РЯ, 33.

— От нем. собств.