НИЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍЧА¹, -иш и -еш, мин. св. -их и -ах, несв., непрех. Диал. Никна; ницам, ничам¹. Рано ранил на бунища, / да си варди рам босиляк, / намерил се рам босиляк, / рам босиляк дека ниче, / като ниче зора дига. Нар. пес., СбНУ II, 14.

НЍЧА², -иш и -еш, мин. св. -их и -ах, несв., непрех. Диал. Навеждам се; нича се, ничам2, ничам се. Манолчо мастор като я [булката] видя / долу поничи, сълзи порони — тя го попита: / "Йой Манол, Манол, Манол масторе, / що долу ничиш и сълзи рониш?" Нар. пес., СбНУ ХХV, 53. Всички се с очи сгледаха, всички поником ничеха, / Босул си право гледаше / и си Богдану думаше. Ц. Церковски, Съч. II, 180. ● Нар.-поет. Ницом нича. Гостето ядът и пият, / Караджа ницом ничеше / и дребни сълзи оброни. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 57. Във геран седи малка хубава, / тя ницом ничи и сълзи рони. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 6.

НЍЧА СЕ несв., непрех. Диал. Навеждам се; нича2, ничам², ничам се. Какво се ничиш покрай плетищата? Н. Геров, РБЯ III, 275.