НИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍЧАМ¹, -аш, несв., непрех. Диал. Никна; нича¹, ницам. Житата вече ничат, а бостано още не е зел да нича. СбНУ ХLII, 269.

НЍЧАМ², -аш, несв.; нѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Навеждам се; нича2, нича се, ничам се. Никола коня играеше, / .., / изпаднаха му ножове, / от сребрена ножница. / Никна̀ ножове да земе, / убодил ми се Никола, / а в клето срце усойно. Нар. пес., Ст. Веркович, НПБМ, 85-86. Я никни, моме, над менци / со студна вода налени; / коя девойка ке видиш — / она ке биде за мене. К. Христов, СК, 60. ● Нар.-поет. Ником (ничком) никна. Всичките, море, дружина, / всичките ником никнаха, / Босул си ником не никна, / бая си в очи глядаше. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 275.

НЍЧАМ СЕ несв.; нѝкна се св., непрех. Диал. Навеждам се; ничам², нича2, нича се. (Н. Геров, РБЯ).