НИЧИЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍЧИЙ, -ия, -ие, мн. -ии, отриц. мес‑

тоим. Вместо прил. 1. Който не принадлежи на някого, на когото и да било. Той [Джонко] .. загледа към дола,.. Никъде ничия сянка не се видеше — Грозьо не се задаваше. А. Страшимиров, ЕД, 25. Същите думи ги чуваха и други болярски деца,.., но в ничие сърце тия думи не отекваха с такава сила и никой не страдаше като Самуила, когато виждаше неправдата. А. Дончев, СВС, 152. "Мой хубав роден край" — мислеше си младежът,.. "Мой незаменим с ничии красоти роден град!" Ст. Дичев, ЗС I, 253. Бистрият въздух е замрял неподвижно. Никакъв шум, никакъв звук, ничии стъпки, нито дори църкане на птиче. К. Константинов, ПЗ, 30. Денем пиличката ще стърже по-твърдо острите профили на ключовете. Но в тях той сега няма да изрязва ничий образ. З. Сребров, Избр. разк., 150.

2. Който не произхожда, не е резултат от съществуването или от дейността на някого, на когото и да било. Без ничия команда, по инстинктивния и спонтанен изблик на тълпата, всички в един миг се хвърлили към каквото им попадне превозно средство. Т. Жечев, БВ, 216. Наесен отново тръгваха на училище и мнозина стигнаха високи върхове, да им се не надяваш, не защото бяха лоши деца, а защото растяха сами, без ничии грижи. Д. Фучеджиев, Р, 335. И погледът на Теодосия, и словата на псалома така отвлякоха бедните монаси от мисълта за агарянци, че когато непознатите конници изкачиха рида .., ничий поглед не се обърна към тях. Ст. Загорчинов, ДП, 500. Ничия вина. Ничия помощ.

3. Който не се отнася към някого, към когото и да било. Има ли смисъл настоящата бележка? С нея не искам да пренебрегна ничие мнение. ЛФ, 1977, бр. 1, 2. — Не съм на ничия страна, пристрастия нямам, но уважавам силата — тъй са ме учили. Г. Стоев, ЦЗ, 187. Не можеш да съучаствуваш в ничия болка, можеш само да съчувствуваш. П. Вежинов, НБК, 33.