НИЧКОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍЧКОМ нареч. 1. По очи, с лице надолу, върху земята. Насред улицата останаха два трупа — единият ничком, с подвити нозе, а другият се бе проснал по-нататък по гръб. Д. Талев, ПК, 544. Скочи [Байрактар] от седлото, простря се ничком пред падишаха и дълго лежа така върху горещия стамбулски калдъръм. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 573. Готвеше се да падне ничком пред гроба господен, да моли милост за грешната си душа. А. Гуляшки, ЗР, 20. // Диал. С лицевата страна или отвора надолу; нички, ничко, ником, ницом. Сложил паницата ничком. Н. Геров, РБЯ III, 275.

2. За навеждане, поклон — съвсем ниско, близо до земята. Той не стоеше мирно — клякаше, ставаше, навеждаше се ничком и допираше челото си до пода. Б. Несторов, СР, 90. Тогай са се ударили, / ударили на Дъбника. / Тогай руси ничком търча, / та Осман паша жив фанаа. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 461. Ка си върли с лека боздугана, / сложила се Гюрговата коня, / сложила се ничком на колена, / и боздуган над него прелете. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 183. ● Нар.- поет. Ничком никна (поникна). Рано е ранила Струма невеста / с ручок на глава, с кондир на раки. / Бре ка га виде Манойл майсторо, / ничком поникна, сулзи изрони, / море те и вели и говори: / Струме ле, Струме невесто! / Дек си остави пръвото любе? Ст. Веркович, НПМБ, 11-12. // С наведена глава (очи, поглед) надолу, нички, ничко, ником, ницом. Гледам ничком. Н. Геров, РБЯ III, 275.