НИША —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍША ж. 1. Вдлъбнатина в стена, специално направена за поставяне на предмети (вази, статуи, мебели и под.) или предвидена от вътрешноархитектурни съображения. Писецът погледна пергаментите, струпани в нишата на стената. П. Константинов, ПИГ, 43. Той отиде при една от нишите; отвори тайно шкафче там, взе шише с ликьор и си наля. Ст. Дичев, ЗС II, 27. Всеки параклис [в църквата] има престолна ниша в източната стена или всичко седем престола. Ст. Михайлов, БС, 157. Те се бяха настанили в една ниша, в която имаше поставена маса със снежнобяла покривка. Тази ниша се намираше на едно стъпало по-високо и се отделяше от залата с дървен парапет. Г. Белев, КВА, 329-330.

2. Естествена вдлъбнатина в скален масив.

В лявата страна на началото на каньона има малка ниша, известна под името Подмола. М. Тошков и др., НР II, 130. В района на река Боровица, Източни Родопи, има шест скалисти върха, осеяни с многобройни отвори — ниши. К, 1970, кн. 7, 27. Наоколо — млади гори, скални масиви, серия от пещери и ниши. ПЗ, 1981, кн. 10, 24.

3. Воен. Прикрито място в окоп или укрепление за пазене на бойни припаси. Веднъж, когато след една бомбардировка пристигнахме на позицията, немците още се суетяха около оръдията — пренасяха празни гилзи, попълваха нишите с нови снаряди. В. Ченков, ПС, 95. По изработения график войниците започнаха да копаят окопи, ниши за боеприпасите и за хранителните продукти.. и т.н. П. Илиев, ЛВ, 73.

◊ Екологична ниша. Биол. Освободеното място, което е заемал или би трябвало да заема даден животински вид като начин на хранене и отношение с други видове в определено пространство. Главното условие за преуспяването на този вид е било незаемането на свободните екологични ниши .., т.е. липсата на местни видове диви копитни бозайници и едри гризачи. Н. Боев, Г, 109.

— От ит. nicchia през фр. niche.

НЍША, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. Остар. и диал. Целя, целя се, прицелвам се; занишам3, занишвам, нишаня. Напразно нишили турците и фанариотите по неговий живот, както и по богатствата му. Те не могли да постигнат нито едното, нито другото. Ст. Ботьов, К (превод), 60. нѝша се страд. и взаим.

НЍША СЕ несв., непрех. Диал. Занишам се; занишвам се, нишаня.

НЍША СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. Навеждам се ниско, снишавам се, прикляквам, за да се прикрия. Македонски, като бесен, пъхтеше,.., нишеше се. Ив. Вазов, Съч. VI, 29. — Де хванахте тогова? — попита той. — В дола, в реката, там се нишеше из храсталака. Ив. Вазов, СбНУ II, 123. ● Обр. Вътре в тая висока сграда, в самата среда се ниши едно малко продълговато здание, наполовин вкопано в земята, а наполовин прехлупено с дълга стряха, която малко остава да опре у земята. Това е селската черквица. СбНУ ХVIII, 550.

2. Прен. Разг. Държа се смирено и почтително, като угоднича; подмазвам се, умилквам се. Погледнеш някой селски чорбаджия пред властта,.., ниши са, преструва са, показва са като един най-добър защитник на царските интереси. Ил. Блъсков, ПБ II, 10.