НИШАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍШАМ, -аш, несв., прех. Диал. 1. Люлея, люшкам; нишкам. Не нишай го толко, да ся не скине въжето. Н. Геров, РБЯ III, 277.

2. Клатя, поклащам, махам; нишкам. Мойето ми мило сва нощ ми седело, / .. / бисер ми низало коню на гривата. / — Не мой, коню, не мой, не нишай си глава, / не нишай си глава, не рони си бисер! Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 113. нишам се страд.

НЍШАМ СЕ несв., непрех. Диал. 1. Люлея се, люшкам се; нишкам се. Момче се нишат, Гюрге ле, / мома го гледат от високи чардак. Нар. пес., СбБрМ, 503. Камнени мост не нишай се, / лудо-младо не надей се, / мене майка не ме дават за тебе. Нар. пес., СбБрМ, 366.

2. Клатя се, поклащам се; нишкам се. Брат си сестра изводи / покрай равни дворове; / дворове ся нишаха / от момини хубости. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 277.

3. Вълнувам се, разигравам се; нишкам се. Карамфиле, сину мой, / що ся ниша сине море, / сине море и бел Дунав, / ке потоне монастиро, / монастиро Святогорский? Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 277.

НЍШАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Ходя приведен, навеждам се, снишавам се, за да се прикрия; ниша се, нишкам се, нича², нича се, ничам2, ничам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.