НИШАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НИША̀Н м. Остар. и диал. 1. Знак, белег (във 2 знач.). Той се научил, че пред една пещера имало върбово дърво и до дървото нишан. Демек там да се копае. Д. Немиров, Б II, 125. Смесената комисия пълзеше от Струма към Али Ботуш — .. Поводите на този несъешен впряг държеше един френски полковник,.. Където посочи, ние войниците,.., туряме нишан — било колец, било камъне. В. Караманчев, ЧЗ, 18. — Ейди лудо, лудо младо, / я си имам първо любе, / кай го чекам девет годин, / .. / — Невесто,

дилбер убава, / да го видиш, дал го познаш? / — Да го видам, го познавам, / нишан има на градите. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 36. — Ще те питам, Анке, право да ми кажеш / кой ти турна, Анке, белег на челото, / белег на челото, нишан на гушата? Нар. пес., СбВСтТ, 969.

2. Китка с пара̀, която се дава при годеж на годеницата. Без много преговори и одумки, размениха им [на Нейко и Керана] китки с пришити пари, нишани, останали от майки и баби, и затъкмили за сватба. П. Росен, ВПШ, 158. Подир разменяването на нишаните, веднага следва чупене хляб на една трапеза, което е свършен знак за годежа. СбНУ ХII, 38. — Ой ле бабо, бабо, та ти стара бабо, / я ми дайте, бабо, вашата дъщеря, / вашата дъщеря на моето брате. / — Щерко, мила щерко, леле е сгодена? / .. / — Бабо, стара бабо, нишан ке повърнем. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 123.

3. По време на турското робство у нас — знак за военно или гражданско отличие, даван от султана. — А по какво си достоен за дъщерята на чорбаджи Михалакя? — какви нишани имаш? Ив. Вазов, МЧ, 31. — Знай Емине, каза Джамбал бей,..; че за Акла бея (началника на кърджалиите) дават царски нишан и 10,000 гроша, който го убий. В. Друмев, НФ, 72. Той [стражарят] носи много нишани и медали на гърдите и ширити по ръкавите. Н. Попфилипов, РЛ, 31.

4. Мишена, прицел. Когато нямат работа, пазвантите слагат нишан на моравата и стрелят в него, да не забравят да се мерят и да улучват. Вл. Свинтила, СЗЗ, 8.

◊ Вземам (взимам)/взема на нишан някого. Остар. и диал. 1. Прицелвам се в някого, за да го убия. През дънерите той забележил трима хора,.., които разбрал, че са трима харамии, и ги взима на нишан. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 26. Той [Стоян] знаеше, че преди години беят е убил двама селяни от чардака на кулата — тъй, взел ги е на нишан, както си вървели по пътя. Д. Талев, ЖС, 11. 2. Нарочвам някого и започвам да го преследвам, тормозя или да си отмъщавам. Отдавна котленските попове бяха взели Стойко на нишан, не можеха да му простят учеността, сладкодумието. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 250.

— От перс. през тур. nişan.