НИШАНДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НИШАНДЖЍЯ, мн. -ѝи, м. Диал. Добър стрелец. — Арнаут Пехливан от осемнайста орда не е никакъв нишанджия! С тия очи видях как Мустафа ага го надмина — удари двайсет и осем от трийсет, а оня само двайсет и едно! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 131. А дружина му даваше: / — Бае Косере, Косере! / Не можем Милену път фана, / че Милен йе юнак над юнаци, / авджия и нишанджия, / сички ще назе избие. Нар. пес., СбНУ ХIV, 82.

— От перс. през тур. nişanci.