НИШАНДЍСВАМ, -аш, несв.; нишандѝсам, -аш, св., прех. Диал. Слагам нишан, знак, белег на някого или нещо; бележа някого или нещо. Кога беше малечкоо [братчето], / майка ми го нишандиса, / десно рамо кърст ми имат. Нар. пес., СбБрМ, 196. нишандисвам се, нишандисам се страд.