НИШАНЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НИШАНЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. 1. Който има нишан, белег, за да се познава, отличава; белязан. Че си имаш от бога детенце, ама, че е ного нишанлия! Нар. пес., СбНУ ХI, 385. — "Немат други кони по-арни?" — им рече той на момците. Немат,.. Имат уж един онамо во шумата,.., ама той йе стар много и не йе убав, пък йе и нишанлия. СбНУ ХIХ, 16. — Варай, моме, църнооко, / бог да бие твоя майка, / що те роди нишанлия: / девет денки на челото, десетата на гърлото. Нар. пес., СбНУ Х, 35.

2. Който се дава като нишан на годеж; годежен. "Дай ми, либе ле, пръстена, / пръстена годенишкия, / пръстена нишанлията." Нар. пес., СбГЯ, 98.

3. Като същ. Мъж, който има нишан, белег, който е с белег (Н. Геров, РБЯ).

— От перс. през тур. nişanli.