НИШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍШВАМ, -аш, несв.; нѝшна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. нѝшнат, св., прех. Диал. Люшвам, залюлявам, поклащам. Замъчи се божа майка, / .. / Роди бога на Коледа. / .., / йопови го в ленпелени / и го турна в златна люлкя / и го нишна из бел Дунав. Нар. пес., СбВСтТ, 1. Гинка ми е у луйките. / Да кой си а изнищуе? / Ристо си а изнищуе — / дваж я нишне, триж я цуне! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 355. нишвам се, нишна се страд.

НЍШВАМ СЕ несв.; нѝшна се св., непрех. Диал. Люшвам се, залюлявам се, поклащам се. Их [девойки] леле мале, люлкю вързую. / — Кой ли ще се нишне на ню? / Их, леле мале, нишне на ню. Нар. пес., СбВСтТ, 123. Нишна се златна ябъка / нис таа чесна трапеза. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 382. Нишна се звезда, Яно моме, / нишна се звезда, / през Никополе, Яно моме, / през Никополе. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 412.