НИШКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍШКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Нишам. нишкам се страд.

НЍШКАМ СЕ несв., непрех. Диал. Нишам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НЍШКАМ СЕ, -аш се, несв.; нѝшна се, ‑еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Диал. Ходя приведен, навеждам се, снишавам се, за да се прикрия; ниша се, нишам се, нича2, нича се, ничам², ничам се. От напрежение попът не забеляза как изпусна въдицата и тихо, като сомнамбул тръгна надолу. Като хищник, който дебне плячката си, той се провираше през разперените клони, нишкаше се, слухтеше. М. Ягодов, ГП, 160. — Апостоле! Не чуваш ли, ма стринка? — стресна го нечий подплашен и сдържан глас. Зад плета се нишкаше и му махаше с ръка съседката му Гениша Цочкова. Ил. Волен, МДС, 120-121.