НИЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НИЩ и (поет.) нѝщий, нѝща, нѝщо, мн. нѝщи, прил. Старин. 1. Беден. Аз ти говоря, каквото мисля, а това никога не е безопасно, когато нищ човек говори с болярин. Д. Талев, С II, 97. По-нищ и от просяк.

2. Като същ. нищ (нищия<т>), мн. нищи<те>; мн. Обикн. членувано. Беден човек. Парите и даровете трябвало да получи Светослав, а в отплата да пороби България и да я даде на ромейския базилевс.. Разтревожи мълвата цял народ: от нищ до велможа. Н. Райнов, КЦ, 121. Какво по-специално може да измисли нищият, за да блесне поне за един ден? Какво — като нито го бива да пее, нито да се докарва и пълзи? А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 5. И докато Йосиф славеше божията милост и измолваше благодат за нищите, той беше прозрял своя път в годините. А. Гуляшки, ЗВ, 77.

◊ Нищ духом. Книж. Човек, който е с ограничени интереси, стремежи, желания, който е с беден духовен живот. В кръчмата бяха влезли и други неколцина пиячи,.. Никой не ме интересува. Нищи духом. Дошли са да се давят с ракия. Д. Талев, ГЧ, 78.