НИЩЕТА —Речник на българския език — алтернативна версия

НИЩЕТА̀, мн. няма, ж. Много голяма, крайна бедност; сиромашия, мизерия. Той също пристъпи и посочи с ръка още няколко от децата, още други две жени и двама мъже, за които никой не каза, че бяха загубили всичко, ала отдалеко личеше по тях нищетата им. Д. Талев, ГЧ, 339. Той скоро изпаднал в такава нищета, че не можел дори да плаща и наема си. Г. Дръндаров, ВЗ, 54. Нищетата носи глад, сълзи и смърт, а камилата — месо, мляко, вълна, кожа, с една дума храна и облекло или най-необходимото за живота... В. Дойков, НС, 11.

◊ Духовна нищета. Книж. Ограничен, беден духовен живот. И баща ѝ е винаги до нея. Той стиска малката детска ръка в сухата си гореща длан и я води през площадите и парковете, из коридорите на бедняшките хотели и пунктовете, за да видят малките ѝ очи света на страданието и духовната нищета, спътници на греха и покварата. Бр. Йосифова, БЧМ, 136-137.