НИЩИЧКО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍЩИЧКО отриц. местоим. Умал. от нищо; съвсем нищо. От глад не се умира... само се гладува и страда. Ето вече втори ден, откакто нищичко не съм хапнал... И още съм жив! Ал. Бабек, МЕ, 97. А на мене ми е малко жал за старите якорудски къщи.. От цялата им красота, култивирана в продължение на векове, дипломираните архитекти не рачиха да пренесат върху съвременните жилища нищичко. О, 1979, кн. 17, 22. Нямат нищичко — всичко изядено, всичко изпито, а у нас, слава богу, все се понамирваше по нещичко — купувахме си по станциите. Ал. Константинов, БГ, 26. — Ти криеш нещо от мен!.. — Какво да ти кажа, невясто? .. Нищичко особено не е станало. Ив. Мартинов, ПМ, 61. ● Нищо-нищичко. Разг. За подчертаване на отрицанието. Къде да идеш така, без нищо-нищичко, какво ще направиш с две голи ръце!... Г. Караславов, С, 157.