НИЩО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍЩО, -то, неизм., отриц. местоим., ср. I. Вместо същ. 1. Нито едно нещо (предмет, явление, събитие, мисъл, усещане, дума и под.) — Няма да нося плява... Не ща̀ — каза той. Сѐ аз, сѐ аз... Не ща пък, на... Не ми дават нищо, едни цървули не ми купуват... И ме бият... Й. Йовков, АМГ, 18. — Исках да ви ограбя, но нищо ценно не намерих. — И аз нищо ценно не съм намирал тук — отвърнах. Ив. Остриков, СБ, 58. Той се позапъна, като се задъхваше от тичането, и най-после проговори: — Момчета, другари, Орце, гемиджиите от дни наред не са слагали в уста нищо топло, а тая вечер нямат и троха хляб. Д. Спространов, С, 34. — И ето — нищо не я радва, всичко ѝ омръзна. Г. Стаматов, Разк. II, 83. След две секунди хвърлената бомба избухна. Шишко не усети нищо. Той загина леко, без мъка и горчивина. Д. Димов, Т, 619. Витомир нищо не каза, а пусна коня си срещу идващия, последван от цялата чета. Ст. Загорчинов, ДП, 298. Селяните слушаха с покорно наведени глави, но не разбираха нищо от словото на турския големец. Д. Талев, И, 597. ● Нищо-нищичко. Разг. За подчертаване на отрицанието — Ама и дете ли имаш? Ох, батко! — плесна Яничка ръце в още по-голяма почуда. — И нищо, нищичко да не пишеш! Д. Ангелов, ЖС, 155. — Ей Богу, не си спомням .. — Нищо не ми идва на ум, нищичко... Др. Асенов, СВ, 119. — Къде да идеш така, без нищо-нищичко, какво ще направиш с две голи ръце! Г. Караславов, С, 157. ● След втората част на съотносителните съюзи ни...ни, ни...нито, нито...нито. За засилване на отрицанието. И дядо Славчо не жалеше ни пари, ни нищо за нея. Премени и накити от хубави по-хубави ѝ правеше. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 41.

2. Обикн. като сказ. опред. Обикн. при гл. съм, ставам и под. Някой, нещо, които нямат стойност, значение, които са напълно незначителни, нищожни. Противоп. нещо. Е, това е човек! Дори само един разговор с него облагородява душата и те кара да се замислиш. Какво съм аз? Нищо. Живуркам. Ив. Остриков, СБ, 34. — Дядо ми, царство му небесно, бе при цар Александра протосеваст и велик велможа, па сега, виждаш, нищо не съм. Ст. Загорчинов, ДП, 402. — Само това искам да ти кажа, че животът без любов нищо не е. Елин Пелин, Съч. III, 142. — Коне! — усмихна се присмехулно главният прислужник на владетеля. — Какво са конете? Нищо. Конете у него са като пясъка на морския бряг. Г. Караславов, Избр. съч. V, 233. Здрав си бех, .. , па през месниците токо зѐ да ме поболва тук бута. Аз изпърво го зех за нищо: я съм го прележал, си помислих, я нейде съм го натъртил. Т. Влайков, Съч. II, 76. // Обикн. с предл. пред, при. При съпоставяне или сравняване, като се посочва, че единият от съпоставяните или сравняваните елементи е непълноценен по отношение на другия (другите). — Ще ви дам една дамаджанка червено винце за домашна употреба, та да разберете какво е нашенско производство .. други прочути вина са нищо пред моето собствено производство! Г. Караславов, Избр. съч. II, 173. — Стига ми, гдето траках зъбите снощи. Тригодишна, — къде! — деветгодишна треска ме затресе. И, знаеш ли? .. А бе, Илийко, то пиенето било нищо пред страха, бе. Ст. Чилингиров, ПЖ, 112. Пет патрици, петдесет владици и петстотин попове да се съберат, пак при Хаджи Илия са нищо! М. Георгиев, Избр. разк., 91.

3. Членувано или със съгл. опред. Празното пространство, пълният вакуум, небитието, от което се раждат, появяват предмети, явления. Така го намери един ден Лиляна. Появи се сякаш от нищото, предшествувана от свежест и необикновена тишина. Г. Величков, С, 1980, кн. 1, 41. Полети в пропастта като камък от стръмния гребен, / потъни и заспи: тука вечното нищо витае. Ас. Разцветников, Ст, 193.

II. Вместо прил. Който не прави впечатление с някакви качества, достойнства; незначителен, незабележителен, безличен. — Единственият човек, който може да ме разбере и успокои в труден час, това е майка ми. Като я погледнеш, разбираш ли, нищо жена е, хе-хе, едно джезве кокали, а успокоява. Й. Попов, СЛ, 119. Разправя ми тя за малкото момиченце на болната Стойно‑

вица — нищо дете, пък цялата къща върти. Т. Влайков, Пр I, 60. Уж нищо селото, но всичко му от род: / пшеница — като дренки; где що плод — / все едър. К. Христов, ЧБ, 78. // Който няма голямо значение, не е съществен, важен или сложен, труден; незначителен, дребен, малък. Противоп. голям, съществен. Нищо работа на пръв поглед, а цял час не смеехме да се погледнем в очите. Ст. Бойчев, С, 1975, кн. 2, 28.

III. Като частица. Разг. 1. В отговор за подчертаване, че някакъв факт или действие, които будят безпокойство, се приемат равнодушно, с безразличие; а̀ко, нека. — Наливай, наливай! Още... още... — Ще прелее. — Нищо, нека прелей, наливай! Ал. Константинов, Съч. I, 207. — Да имахте и малко вино? — Прощавай, друже! — каза възрастният партизанин. — Не се досетихме! Вино нямаме, но имаме ракия... — Нищо, дайте ракия! П. Вежинов, НС, 24. — Г. Бръчков приема ли ролята на Станка?.. — Приемам,.., макар че не съм мома. — Нищо. Като те накичим и попременим няма да те познае никой. Ив. Вазов, Съч. VI, 22.

2. За означаване на отсъствие, липса на признаци за промяна в здравословното или психическото състояние на човек или във физическото състояние на животно. — Какво ти е? — Нищо, — отговори той сухо. Ив. Вазов, Съч. ХII, 15. Катя го погледна учудено, с леко разочарование и тихо попита: — Какво ти тежи? — Нищо! — отсече младият човек и небрежно махна с ръка. Д. Спространов, С, 7.

3. За означаване, че няма резултат от нещо. — Какво стана? Ходи ли? Намери ли го? — обсипа го с въпроси още от вратата Николай. — Ходих. — Е? — Е! Нищо. П. Проданов, С, 59. Колко души са си мислили, че без тях не може, а току гледаш — изхвърлили ги като парцали и нищо — машината си върви. Г. Караславов, Избр. съч. II, 156.

◊ За едно<то> нищо; за нищо; без нищо. Разг. 1. За подчертаване, че нещо става или е могло да стане, без да има защо, без особена причина; напразно, нахалост. Просто си лъже ей така. За едното нищо. В. Пламенов, ПА, 100. — От месеци наред са намислили да ме махнат и го сториха... — Е, как намислиха и го сториха, тъй без нищо, без да има защо? Л. Александрова, ИЕЩ, 332. 2. За подчертаване, че нещо се постига, придобива, получава без особени усилия, без положен труд, без да е заслужено. Филип се учи добре. Бори се с науката и я надвива. Учителите така за нищо не пишат петици и шестици. С. Северняк, ИРЕ, 23. За нищо. Разг. Без да има за какво (учтив израз, употребяван в отговор при изразяване на благодарност от някого). — Благодаря пак. — О, за нищо, госпожо. Ив. Вазов, Съч. ХII, 181. За нищо и никакво. Разг. Без сериозна, основателна причина, без всякакъв смисъл. — Наш ратай беше. Татко го прибра да го храни, а той, хайдутин един, уби го за нищо и никакво. Х. Русев, ПС, 70. Сърдеше се и плачеше за нищо и никакво. Й. Йовков, Разк. II, 63. За нищо <на света>. Разг. С отриц. изр. В никакъв случай, независимо от обстоятелствата (за засилване на отрицанието). Да я купи не мислеше, защото брат му не би я продал за нищо. Елин Пелин, Съч. III, 137. — После — и Момчил се наклони над ухото на Игрила — Елена. Кажи ѝ, болярино, кога идеш в Цепино, че тоя път няма да я пусна за нищо на света. Ст. Загорчинов, ДП, 419. За нищо не бръсна (зачитам) някого. Разг. Не уважавам, не зачитам никак някого. Тя мина край него и му подхвърли под носа: — За нищо не те бръсна, старче изкуфяло! Г. Караславов, Избр. съч. I, 314. Почна [Борис] да мърмори недоволно. Никой вече не го зачитал за нищо. Имал значение само дотолкова, доколкото могли да го използват като дойна крава. Д. Димов, Т, 521. Имам (мисля, смятам) някого за нищо <човек (човечец)>. Разг. Пренебрегвам напълно някого или нещо, като мисля, че е без качества или достойнства. И той като види купищата със злато, тогаз ще си каже: брей, Кондо, ние не те имахме за нищо, пък ти гледай какво си бил. Д. Немиров, Б, 106. За учудване на сички комшие и познайници, които го мислеха за нищо човечец, той вдигна една висока и хубава двойна къща с повечко стаи и с широки зимници. Т. Влайков, Съч. II, 74. Като нищо. 1. Разг. С голяма лекота, без никакво усилие, съвсем лесно, без проблем. Милко, Анушка и Кина се затичаха към борещите се .. Те "с мъка отърваха" Панко от децата и той,.., рече: — Бре, юначини! Наистина ме надвиха! Като нищо ме надвиха! Д. Ангелов, ЖС, 132. 2. Без да се колебая, без да мисля, без да се интересувам от каквото и да е. — Ще отида да го потърся като нищо. Хич да не си мисли, че ще му се размине. 3. За означаване, че известно предположение, твърдение е напълно вярно, напълно възможно. — С колко те завлече? Десет-петнайсет хиляди? — Като нищо, да не бяха и повече в касата. Много шум за нищо. Разг. Отделям прекалено внимание на нещо незначително. Направям / направя на нищо. Разг. 1. Някого. Скарвам се на някого, наругавам го много. 2. Нещо. Напълно разрушавам, съсипвам, ликвидирам нещо. Стрелата се отплесна силно назад. Толкова силно, че се отметна на 180 градуса и направи съоръженията върху задната платформа на нищо. С. Северняк, ОНК, 53. Не ставам (не ме бива) за нищо. Разг. Напълно негоден съм да направя нещо, да извърша каквото и да било. Малкият не го биваше за нищо, пиеше. Й. Йовков, ВАХ, 191. — Тя [лисицата] е вредна твар. Прави пакости и на хората, и на дивеча вреди. — Ама тая е малка, за нищо не я бива. Тя освен жаби и някое мишле, друго не може да хване. Ем.

Станев, ЯГ, 44. Нищо и никакъв. Разг. Напълно незначителен, нищожен, лишен от качества; дребен, нищожен. За пръв път му се случваше да види нищо и никакъв дриплю да побеждава света. К. Петканов, В, 173. Нищо и половина. Разг. Напълно незначителен факт, събитие или човек. — Не е зле да поприказваш с него, а аз ще се обадя на прокурора да не бърза с прилагането на закона .. — Законът! Какво е законът, бай Ерменко? Нищо и половина! Р. Михайлов, ПН, 149. <И> нищо повече; нищо друго освен. Разг. Точно това, което е посочено вече; нито повече, нито по-малко. Боян е един глупак, нищо повече. М. Грубешлиева, ПИУ, 93. — Ние сме българи, ние изпълнихме нашата света длъжност към отечеството. Нищо повече. Ив. Вазов, Съч. VI, 16. Старайте се да повярвате, че щастието и нещастието са само измислици и нищо повече; човек се чувствува щастлив или нещастен според това, какво ще си въобрази, че е. П. К. Яворов, Съч. III, 282. Гогол е моралист по натура. Неговата сатира не е нищо друго, освен изповед на националните грехове. Б.Балкански, Худ., 1909, кн. 5-6, 55. Нищо подобно. Като възклицание за категорично отричане на нещо, обикн. при отговор; съвсем не. — Вашето разбиране ме изненада... ако, разбира се, сам не сте художник? — Аз? Нищо подобно! — отвърна с погъделичкано самолюбие капитанът. Г. Караславов, Избр. съч. II, 320. — Нищо подобно — прекъсна го Ванко възмутен. — Никакъв човек не е идвал при мене, никаква закрила не е искал и аз не знам .. защо ми се задават подобни въпроси. М. Грубешлиева, ПИУ, 269. Няма ми нищо. Разг. 1. Здрав съм, не съм болен или наранен, не страдам, чувствам се добре. — Мишко, ти какво... плачеш ли? Да не съм те нещо наскърбил? — Не си, дядо — отвърна момчето,.. — Нищо ми няма. Аз малко се понатъжих. А. Каралийчев, ТР, 6. — Сестра Антонова, вие ли казахте на болната Пендарска, че случаят ѝ е безнадежден?! .. — Та ти прекрасно знаеш, че на нея нищо ѝ няма! Откъде го измисли този рак! Ч. Шинов, БС, 60. 2. За предмет, машина, съоръжение — в добро състояние, в изправност съм, не съм повреден. Нищо му [на трактора] няма, ама нали и той има душа, и той трябва да яде! — сипва му усмихнат машинистът масло и пак го пуска и той .. заобръща нови, по-едри брани. Ст. Даскалов, БМ, 16. Нямам нищо<общо> с някого или с нещо. Разг. Не се намирам в някаква връзка, в някакво отношение с някого, с нещо. — Няма да се усукваш около Христина,.. Напразно Ванко го [Пешо] убеждаваше, че няма нищо с нея. М. Грубешлиева, ПИУ, 65. Нямам нищо против. Разг. Не възразявам, напълно съм съгласен. Нямам нищо против да дойдеш с мен. Няма нищо. Разг. Обикн. самост. или като вметнат израз. За означаване, че нещо случило се е без особено значение. — Заповядайте,.., да видите, каква чудесна тиква! Само малко е прегоряла, но няма нищо. Елин Пелин, Съч. I, 200. Няма нищо между нас (помежду ни). Разг. Не сме в интимни отношения. Никой по-добре от Палазова не знаеше, че това не е истина — между него и Сарандовица нямаше нищо. Й. Йовков, ВАХ, 40. От нищо нещо. Разг. За означаване, че от незначителна, не съществена причина е станало, възникнало нещо сериозно, важно. Сърце и душа даде за фермата, от нищо нещо направи, дето има една дума, та затуй не помислиха. Ряз — в къщи и толкоз. И. Петров, НЛ, 193. Досега тя беше майка като всички майки: стоеше на опашки, правеше от нищо нещо, а от нещото много и вършеше работата в цялата къща. ВН, 1960, бр. 2875, 4. Нищо не струвам; станал съм на нищо. Разг. Изгубил съм добрия си вид, форма, развалил съм се, напълно съм се разрушил. — Не спиш ли, мила?.. — Гледам се. Взех да не струвам нищо с тия подути устни, с тоя набъбнал нос. Б. Болгар, Б, 73. — Анке! Ах, каква се ровиш в праха! Погледни си рокличката! Станала е на нищо. Б. Болгар, Б, 130. На нищо не прилича. Разг. Неодобр. За изразяване на недоволство, че нещо (някаква проява, събитие, нечие поведение) излиза извън нормата, минава всяка граница на приличие и мярка. — Ох, ти ли си? — зарадва се Юлия. — Ами, разбира се! Трима е по-интересно! Но Бебо се намуси. Да играе с едно момиче на дама, както и да е, но да играе с две момичета — това вече на нищо не приличаше. П. Вежинов, СО, 99. Драгия си каза, че слънцето се е издигнало вече на един остен над хоризонта и че е крайно време и той да се изхлузва от леглото и че залежаването му тази сутрин не прилича на нищо. А. Гуляшки, ДМС, 15.

> Нищо че. Сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване, изразяващо условие, въпреки или противно на което се извършва действието в главното изречение; макар че, макар <и> да. Той [Младен] беше за селяните и нотариус, и мирови съдия .. А когато пък учителите решаваха да дават свое, отделно представление, то винаги даваха и нему роля и то една от главните, нищо че беше свършил само трети клас. Ст. Даскалов, БМ, 36. Нищо от туй, че раменете ѝ са черни като на циганка, и тъй е хубава. Й. Йовков, ЧКГ, 110-111.