НИЩОЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НИЩО̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който е съвсем малък по размер, обем, количество или степен. Не беше голяма [нивата], да имаше, да имаше най-много десетина декара.. — Значи, за туй нищожно парче сте се опълчили едни срещу други! Й. Йовков, ПГ, 65. Горица беше смаяна. Разстоянието, което бяха навървели за толкова дълго време, ѝ се струваше ни‑
щожно. Ив. Хаджимарчев, ОК, 270. Пръв взе думата патриархът. Той намери, че съпротивлението е невъзможно с нищожните сили, с които разполагаха, и предложи веднага да се поиска помощ от Андроника. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 67. Сега се боеше [Стефан Морев] да не го арестуват, но вероятността за това беше нищожна. Д. Димов, Т, 268. Сега сме свикнали и приемаме за много естествено състоянието, че само една нищожна част от жителите на земята са потребители на изкуството. О. Василев, ЖБ, 38. // За пари, сума — който е съвсем, изключително малък, дребен по стойност. Любен бързаше да се дига и бе продал за нищожна цена на г. Манчева,.., всичките си издания. Ив. Вазов, Съч. ХII, 163. На̀, манастирските доходи, каквито са нищожни, не могат да покрият нито половината разноски за училището. Ив. Вазов, Съч. VIII, 154. Янаков упорито твърдеше,.., че преди няколко дни в касата имало много пари, но ги изразходвал, което могло да се провери от запазените документи, и че крадците са намерили в нея нищожна сума. Х. Русев, ПЗ, 221. Нищожен данък. Нищожен капитал. Нищожна сметка. Нищожни наеми. Нищожно възнаграждение.
2. Който е с изключително малко значение, със съвсем малки последствия за някого или за нещо; крайно несъществен, незначителен, маловажен. Чувството от мъст остана да тлее в душата му и то избухна по един нищожен повод през новата учебна година. Ив. Вазов, Съч. Х, 164. Резултатът е нижощен. "За жалост още не можахме от нигде да изкопчим нито една пара" — пише Ив. Драсов на Д. Хр. Попов. Ив. Унджиев, ВЛ, 201. Двадесет и пет години той бе живял в непрекъснати тревоги, и то тревоги дребни, нищожни, безсмислени. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 391. Нищожно дело може да достигне да блести — / ала чрез блясък става ли нищожността красива? Ст. Михайловски, БСб, 1894, кн. 1, 8. Нищожна роля. Нищожни изменения. Нищожно сведение.
3. Който е лишен от всякакви достойнства, качества; незначителен. За какво им е там такъв нищожен и слаб човек като мен?... Какво да го правят! П. Вежинов, ДБ, 290. Господин генералният директор .., едва ли имаше време да изслуша поне две думи от фантастичното предложение на своя нищожен, дребен, уволнен чиновник, когото дори никога не беше виждал. Д. Димов, Т, 53. При всяко наше срещане той има поне една новинка, защото той чете всичките списанийца, и най-дрипавите и най-нищожните. Ив. Вазов, Съч. IХ, 112. Ти си бил винаги такъв наивен, отстъпчив. Затова и не те почитат хората!.. Затова те и прогониха от банката — тебе, а не другите — защото си ... нищожен! Г. Райчев, Избр. съч. II, 183. Мислите ѝ кръжаха около скромната му наредба. За каво ще ѝ е този нищожен фотограф? Тя си представяше друго. Б. Болгар, Б, 31. Нищожен дух. Нищожен ум.
4. Като същ. нищожното ср. Всяко нещо (предмет, качество, чувство), което е почти без значение за развитието или състоянието на обществото. Чехов нагледно показва каква поезия се крие в привидно обикновеното, нищожното, във всекидневното, което носи заряда на новото, на бъдещето, което утре, в други ден ще разцъфти. В. Йосифов, Избр. тв I, 139. Животът му не беше друго освен вечно възмущение срещу неправдите!.. Не можеше да отдели нищожното от същественото и в едното, и в другото влагаше еднаква страст. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 417.
◊ Нищожен договор. Юрид. Правен акт, в който има пропуски или нарушения от такъв характер, че това го прави несъстоятелен да породи правни последици.