НИЩОЖЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НИЩО̀ЖЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Качество на нищожен; незначителност, нищожност. Мъничък, незабелязан, незнаен той [Комков] носеше в себе си голяма скръб: в плахата му душа се бе спуснал грамаден чер облак, под чиято тяжест той се мъчеше с въпросите за своето нищожество. М. Кремен, СС, 78. Лука чувствуваше, че Апостол го е много надрасъл и затова се стараеше да скрие, колкото се може, нищожеството си пред него. Д. Немиров, БЛ, 17. Слабият лъже да прикрие нищожеството си, а силният — да запази спокойствието си. К. Петканов, В, 22. Макс забеляза как маската на безличие и нищожество върху лицето на непознатия се смъкна веднага. Промяната стана мигновено и бе поразителна. Д. Димов, Т, 229. // Самостоятелно. Членувано. Състояние на крайна материална, духовна и морална нищета, бедност, безличие и незначителност. Не от прогледналия физически слепец се отвърща българина,, а от слепеца-простак, издигнат от нищожеството, от тинята, благодарение на случайни обстоятелства, достигнал, без разбор на средствата, до висота, която той омърсява със своето присъствие. Ал. Константинов, Съч. I, 284. Фаворитизмът бе издигнал тоя развален човек, тоя тъмен несретник от нищожеството до това високо положение. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 25.

2. Разг. Пренебр. Човек, който няма никакви достойнства, качества, който е съвсем незначителен, нищожен в обществото. Само търговският ум и безскрупулната последователност, с която вършеше работата в "Никотиана", те спасяваше от това да бъдеш пълно нищожество. Д Димов, Т, 645. Щом едно банково нищожество е отвратено от нашето деяние, какво остава до другите! Р. Ралин, ВМ, 14. — Помислете си каква нелепост... каква страшна нелепост

представлява една велика кауза, поддържана от нищожества. Др. Асенов, ТКНП, 109.