НИЩОЖНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НИЩО̀ЖНИК, мн. -ци, м. Остар. Пренебр. Нищожество (във 2 знач.). Не исках да го срещна — завих по друга улица. Одевешното съжаление към него изведнъж беше се превърнало на тъпа злоба. Нищожник! Жалка отрепка! Г. Райчев, Избр. съч. II, 138. Книгата му "Причините за погрома" чакаше да бъде напечатана, той ще я издаде сам, напук на страхливците и нищожниците. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 403. "Молдовский боляре, ти ни наричаш нищожници, но ти самичък си предател". Ст. Ботьов, К (превод), 176.