НИЩОЖНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НИЩО̀ЖНОСТ, -тта̀, ж. 1. Само ед. Отвл. същ. от нищожен; нищожество (в 1 знач.). Още по-силно ме обземаше чувството на недоволство зарад нищожността на онова, което аз видях и научих в Египет. Стр. Кринчев, СбЗР, 373. Боя се аз от буйний шум световен, / .. / Но по̀ боя се аз от тишината, / .. / Когато в тъмната ѝ безпределност, / .. / аз виждам своята в света безцелност / и на живота всичката нищожност. Н. Ракитин, Ст II, 116. Надутостта глупешка е позната / на жалката нищожност, на тълпата! К. Христов, Ж, 1.

2. Остар. Пренебр. Нищожество (във 2 знач.); нищожник. Бившият .. управител не беше "полуграмотен" за долнепробните личности .. преди четири-пет години, а днес му се хвърлят обиди от такива безхарактерности, каквито представлява очилатата нищожност, която преди една година държеше скутовете на Рача Петрова. Бълг., 1902, бр. 452, 2.

3. Остар. Нещо, което няма значение, стойност. Пачи пера за писане, павунови пера .. и безчислено множество дреболийки, нищожности и разни разности се мяркаха по тия прашни полици и свидетелствуваха за великото търпение и настойчивост на Хаджи Ахила! Ив. Вазов, Съч. VI, 155.