НО —Речник на българския език — алтернативна версия
НО съчинителен съюз. I. За противопоставяне. 1. Свързва еднородни части на просто изречение, които се допълват или ограничават, изразявайки противоположни понятия; ала1, ама1, обаче. Дрипав беше, но затова сит. Ив. Вазов, Съч. VI, 36. Тя е хубава, но глупава.
2. Свързва две изречения в едно сложно съчинено, в което действието в първото се ограничава от действието на второто; ала1, ама1, обаче. — Дрямка ме пак налегна, но това друсане оставя ли да спиш? Ив. Вазов, Съч. ХII, 7. — Мартинов наистина е беден, но той е гордост за нас. Ив. Вазов, Съч. ХII, 41. Всички го познаваха, но никой не знаеше откъде беше дошел. Ел. Пелин, Съч. I, 220. — Искаш ли да имаш нива там? — Ех, дядо Дине, накрай земята да е, но да имам! К. Петканов, СВ, 18. В това време на улицата се мярна жената на Младен. Може би идваше към кооперацията, но като видя тия едри разгневени мъже, току сви по пряката уличка. Ст. Ц. Даскалов, БМ, 37-38. Отнякъде дохождаше един топчест, тъмночервен врабец, когото обичаха всички зарад неговите остроумия, но малко го почитаха. Ел. Пелин, съч. II, 128.
3. Свързва две изречения, при които фактът или действието във второто е противоположно на очакваното или има отстъпителен смисъл; а, ала1, ама1, обаче, пък. Облечен беше по-бедно, но всичко у него изглеждаше напето и хубаво. Й. Йовков, Ж 1936, 12. Вратите и прозорците [на къщицата] са залостени, но вятърът минава през тях. Д. Габе, Н, 11. Борис Глаушев минаваше по селския площад и го срещнаха там съпрузите Ничови. Учебната година бе свършила, но те още не бяха си отишли в града, както винаги след изпитите. Д. Талев, И, 492. Дядо Йордан се опита да ги сплаши със своята строга дума, но тя бе изгубила тежестта си. Ел. Пелин, Съч. III, 14. Като срещахме нещо по-забележително, аз все считах за нужно да.. обяснявам на бай Ганя, но забележих, че той неохотно ме слушаше. Ал. Константинов, БГ, 12. Вратата се отвори по-широко. Беше домакинът. Приближи, но се виждаше, че още не можеше да познае нощния гост. Д. Талев, И, 125. След него припна плачуща жена,/ протегнала в ръцете си дете./ Но, озарен от бледата луна,/..,/ отмина той и всичко опусте. Хр. Смирненски, Съч. I, 65. Язикът кости няма, но кости троши. П. Р. Славейков, БП II, 228. ● В непълни изречения в съчет. със следв. нареч. Ходи даже при някои министри, но напразно. Ел. Пелин, Съч. II, 179. Дрехопродавецът грижливо/ взел мярката му,..,/ облякъл го със най-изящни облекла,/ жакети, рединготи и мантела... Но
напразно! Ст. Михайловски, КнБЗ, 55. Той мислеше, че е вървял на север, а то било на противоположната посока! Но късно... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 181.
II. За присъединяване. 1. Въвежда изречение, което допълва, разширява, разгръща казаното в предходното изречение или фраза; ала1, ама1, обаче. Като сочеше подсъдимия, говореше с неимоверни усилия да заглуши, да порази всички. Но гласът му беше тъп, дрезгав. Ел. Пелин, Съч. I, 194. Дъждът заплющя.. Но само редки капки пробиваха гъстия шатър на дъба. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 134. Само учителят Цано излезе по-корав, разбута народа и им държа реч, като размахваше възторжено бомбето си. По голата му глава бяха избили капчици пот. Някои се бояха да не би да се закашли. Но за пръв път той издържа докрай и разплака още повече хората. Ст. Ц. Даскалов, БМ, 53. Това го [Шишко] накара да открие стрелба върху немците.. Но той успя да изстреля само един пълнител. Д. Димов, Т, 619. Снахите почнаха да гледат накриво жена му, която живееше при тях и работеше покорно и мълчаливо. Но тогава беше още жива баба Марга. Ел. Пелин, Съч. III, 18. А можехме, родино свидна,/ ний можехме с докраен жар/ да водим бой — съдба завидна -/ край твоя свят олтар./ Но корабът, уви, не спира:/ все по-далеч и по-далеч/ лети, отнася ни... П. К. Яворов, Съч, 60-61.
2. Въвежда изречение, което съдържа заключение, противно на очакваното следствие от първото изречение; ала1, ама1, обаче. Няколко пъти правиха водосвет,.., отрупаха с дарове св. Иван Изцелителя, но нищо не помогна. Ел. Пелин, Съч. I, 71. — Как ще забравя, когато не мога още добре да си извивам плешката. Но не е там работата. К. Петканов, МЗК, 237. Тая мечешка любезност не се хареса на Вълчана, но нямаше какво да прави. Й. Йовков, Ж 1936, 22. Взел бе всичко в ръцете си Селим бей, а вървеше по лоши пътища: комар играеше, пиеше ракия. Но, такава е била волята на аллаха. Д. Талев, И, 189.
3. Въвежда изречение, което съдържа възражение или уточнение към казаното от събеседника в предходното изречение или към описанието на случилото се; обаче. — На хотела карай! — каза тя, но веднага сети, че той не разбира български, а тя не знае влашки. Ив. Вазов, Съч. ХII, 24.— Името е нищо, но човек, като е честен, тогава и името е красно. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 172. Окол Търново наблизо не се чуваха такива капасъзи като към Видин, Плевен, Русе и другаде, но в началото на май взеха да загатват за един харамия с бял ат, който се появявал на някои села край Росицата. Ц. Гинчев, ГК, 352. А млада, толкоз млада тя е още!/ Но с дъх отровен фабриката хладна/ погуби свежи младини/ и ето: вече хищница нещадна/ челото в смъртен полъх вледени. Хр. Смирненски, Съч. I, 49. Да ви представя нашия герой! -/ Но може би, и вам познат е той. Ем. Попдимитров, СР, 9.
◊ Не само … но и; не стига че … но и; не че … но и. Съотносителни сложни съюзи за противопоставяне, означаващи, че към казаното в първата част на изречението се добавя нещо ново, допълнително във втората част, което може да има и по-голямо значение. Този роман е не само увлекателен, но и с много жив език.