НОБЕЛОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀БЕЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до или е свързан с единствената в света едноименна награда. Нобелови комитети. Нобелов лауреат.

◊ Нобелова награда (премия). Книж. Международна награда за изключителни постижения в областта на науката, литературата и борбата за мир, която се присъжда всяка година от 1901 г. насам, от комисии на Шведската Кралска академия и петчленен комитет, избран от норвежкия парламент, при която се връчва парична сума, набирана от лихвите на капитала, завещан за тази награда от шведския химик, инженер и индустриалец А. Нобел.

— От швед. собств.