НОБИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀БИЛ м. Истор. 1. В древния Рим — знатен гражданин, аристократ, представител на висшето съсловие. Завоевателните войни увеличили богатствата на Римската република, но тези богатства се съсредоточили в ръцете на богатите нобили и конници. Ист. V кл, 1980, 211.

2. Лице от висшите съсловия във Венецианската република.

— От лат. nobilis 'знатен'.