НОБИЛИТЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОБИЛИТЀТ, мн. няма, м. 1. Събир. Истор. В древния Рим — управляващата прослойка, сформирана в началото на III в. пр.н.е. от патриции и богати плебеи.

2. Събир. Истор. Всички благородници, нобили, оформящи тази прослойка.

3. Книж. Знатен произход; знатност, благородничество.

— От лат. nobilitas, ‑atis през нем. Nobilität.