НОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВ, но̀ва, но̀во, мн. но̀ви, прил. 1. Който е създаден, направен или придобит съвсем отскоро. Противоп. стар. Той [Липо] ще ходи в черква с булката си и ще пали свещ пред новата икона, която сам ще поръча да направят. Елин Пелин, Съч. I, 119. Додето пропеят първи петли, кошницата беше готова. Старият говедар на сутринта разгледа новата кошница, остана много доволен. А. Каралийчев, МО, 18. Изсвири ни нещо. Ама не ща от новите песни, от гражданските. Стара песен ни изсвири, жална, хайдушка песен. Й. Йовков, ВАХ, 95. Ако Нонка сложеше ново перде, тя го сваляше от прозореца или го заменяваше със старото. И. Петров, НЛ, 106. Нов кладенец копай, в стария — не плюй! Погов. Сиромах човек три път се радва на дрехи‑

те си: кога са нови, кога ги обърне и кога ги закърпи. Погов. // Разг. Който е запазен, не е изхабен, не е износен. Роклята ми е още нова. Не съм я носила. // Разг. Който е за празник, за официален случай. Младежи и моми, тичайте вкъщи, облечете новите си премени и елате тука, съберете се на хоро, а аз ще ви посвиря. Елин Пелин, Съч. IV, 96. Гуслар ми гусли по си медани: / "Кой има нови премяни, / да носи — / да носи да се наноси!" К. Христов, СК, 31.

2. Който се е появил или съществува отскоро. Това интересно писмо [до Н. Геров] съдържа първите кълнове на една нова мисъл у Левски. Ив. Унджиев, ВЛ, 93. Калудка дума Стояну: / "Стоене, моя пръвнино, / Стоене, ново венчило, / като ма питаш да кажа, правичко да ти обадя". Нар. пес., СбГЯ, 40. // Който е открит, изнамерен, измислен съвсем скоро. Новите германски "Хикс-снаряди" унищожавали всичко живо на четиридесет и два километра в диаметър. — Омръзна ми да слушам за вашите нови оръжия! — процеди с язвителна досада Хаваджиева. Г. Караславов, Т, 26. — Аз това лято пекох душата си и доста я почерних, ама не се вижда. Това е нов начин за лекуване, специално за столичаните. Елин Пелин, Съч. IV, 209. Младият просветен книжовник Петър Габе започнал да обработва грижливо добруджанския чернозем с нова техника и бързо умножил своя имот. А. Каралийчев, С, 265.

3. Който е отскоро в качеството на някакъв. Нов човек в компанията беше Лазар Чумакът. Й. Йовков, Ж 1945, 8. Той беше нов чорбаджия и все търкаше ръцете си усмихнато и, щом го погледнеше беят, той климваше глава. Ив. Вазов, Съч. VIII, 72. "Чуеш мене, той нова роднино, / я изведи прелепа девойкя, / да видимо, що смо дни губили, / дни губили, младо заробили." Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 5. На бел кон сеиз и на нов майстор калфа да не бидиш. Погов. СбНУ IV, 228. Да те пази Господ от нов покръстеник. Погов.

4. Който се появява, идва, следва веднага след подобен нему предмет, явление, момент, лице; следващ, друг, още един, пореден, повторен. Отговорът ми, обаче, не го задоволи, и той ме обсипа с нови въпроси. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 30. Тя посрещна с храбро спокойствие това ново изпитание. К. Величков, ПСп, 1885, кн. 1, 4. През нощта преди пътуването наваля нов сняг. Цялата земя побеля. Н. Стефанова, РП, 21. Той [главният прокурор] се оттегли бързо зад бюрото, седна отново на стола на директора и запали нова цигара. Г. Караславов, Т, 117. — Комитетът реши да поиска от почитаемото правителство нов кредит от 10 милиона лева. Елин Пелин, Съч. IV, 238. Еднож, кога царот ошол на войска, я остаил пак жена си трудна, та я наръчал: "Ако, кога ке се вратим, те найдам пак со ново момиче,.., ке те загубам со све него!" Нар. пес., СбКШ, 83. Нов ден, нов късмет. Погов. // Който е допълнителен, в добавка към подобен предходен предмет, чувство, явление; още един. Напразно фърлях отгоре си нови дрехи: студът идеше не само отгоре, но и отдолу, през боровите върхари. Ив. Вазов, Съч. ХV, 133. Подкастри дръвчетата в градината, обви ги с хартия, за да не ги обелят зайците през зимата, даже засади няколко нови дръвчета, които получи от Дряновския разсадник. К. Калчев, ПИЖ, 176. Тя поотиде до Донкини, дано ѝ се разкара оная черна мисъл. А пък то нова мъка ѝ се притури. Т. Влайков, Съч I, 1941, 39. Тя [Дона ] се изправи отново, с нов изблик на сили, дошли кой знай откъде в премалялото ѝ тяло. Д. Талев, И, 458. Радуш, възгордян, че към старата му слава се прибавя нова, върви изпъчен и важен и води кучето със себе си. Й. Йовков, Разк. I, 115.

5. Който е сменил, заменил съвсем отскоро, неотдавна подобно нему лице, предмет, състояние. Иглика мислеше никога вече да не дохожда на това място и никога да не се среща с новия горски стражар. Елин Пелин, Съч. II, 48. И там, далеч, далеч, дето се види черна точка и до нея пуши облаче, там една къщица чакала своите нови стопани. Д. Габе, Н, 11. — Какво? — какво? Виж го ти това наше ново поколение! Тяхна работа, а? Не те интересува, значи, живота на брат ти и снаха ти? О. Василев, Л, 13. — В София има ново правителство. — Зная — рече сухо фон Гайер. Д. Димов, Т, 515. В същото време у Кънча мигновено се представи в ума и противната страна на новата му длъжност. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 2. Девет годин той / скита се бездомен, без сън, без покой, / под вънкашност чужда и под име ново. Ив. Вазов, Съч. I, 170. Нова метла чисто мете. Погов. Нова кариера. Нова работа. // Който отскоро върши нещо, което не му е добре познато и поради това е неумел. Работата не беше важна, ни толкова опасна, но ние, още тъй — нови и ревностни във военните работи, сами предавахме особена мистериозност на похода си. Й. Йовков, Разк. II, 93. — Ангеле! Не гледаш ли, че господинът е рибар? Остави тази мряна и му завий друга отвътре.. Момчето, смутено, види се още ново и неокършено, се наведе под тезгяха, бави се цял час и ми подаде най-сетне пакета. Д. Калфов, КР, 44. Нов касапин под опашката коли. Погов.

6. Който е все още непознат, неизвестен за някого. Това навлизане в есента носеше винаги за нас, малките, една приятно-тревожна тръпка,..: нови класове в училище, нови другари, нови учители и учебници. К. Константинов, ППГ, 62. Тя никога не бе ходила на село,.. Тоя свят беше ѝ нов, тя не бе виждала косачи, щъркели. Елин Пелин,

Съч. II, 67. Ти не ги гледай, че са такива мазни (бай Ганю искаше да каже, че са учтиви, но тая дума е още нова в нашия лексикон, забравя се), не гледай, че се увиват около тебе. Ал. Константинов, БГ, 6. Детенцето трепна цяло,.. и току се усмихна с беззъбата си уста. Засмя се и Стоян, с нова, пълна радост. Д. Талев, ЖС, 95. Инспекторът беше нов за околията. Ст. Чилингиров, РК, 32.

7. Който се отнася до наши дни или до близкото минало; съвременен, днешен. Градът носеше, непокътнат от годините, своя скъпоценен товар от миналото.. Ала, за съжаление, малцина от новите хора знаят онова, което техният град е оставил в историята на нацията. К. Константинов, ППГ, 15. Лелите са обути в шити чехли, а Панайотка в плитки пантофки с малки токчета — най-нова мода. Д. Немиров, Б, 21. Нашата нова поезия не се интересува от поезията на морето — от неговото стихийно величие. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 125. И тая цел е: да представя на български новата немска поезия. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 5. Шест века фините били под властта на шведските феодали. И в ново време фините взели от по-културната северна страна редица религиозни, просветни, гражданско-демократични и културни традиции. Кр. Белев, З, 7. Димо поиска, джанъм, да свири, / песен за стари, джанъм, войводи, / песен за нови, джанъм, времена. Нар. пес., СбВСтТ, 985.

8. Който е различен от предходен подобен нему предмет, лице, явление, който не е същият като предишния; променен. Не съм се женил и не зная какво сеща момъкът, като отива под венчилото или като престъпва прага на новия живот. Ал. Константинов, БПР, 1893, кн. 3, 55. А Ния не се и опитваше да въведе нов някакъв ред в къщата, да поправи нещо, да поднови нещо, всичко вървеше, както искаше и нареждаше свекървата. Д. Талев, ПК, 359. Дядо Нистор не беше дотам доволен от освободена България.. Той, човек на миналото, се виждаше чужденец в тая нова България. Ив. Вазов, Съч. VII, 91. Момчил я изгледа дълго, погледна и лозата до нея и сякаш с нови очи видя Елена. Ст. Загорчинов, ДП, 179. Орце погледна с учудване стария човек — откриваше му се в нова светлина.. — вуйчо му Петър Хаджиставрев не беше забравил народа си. Д. Спространов, С, 83. "Той [Художественият театър — С. Г.] търсеше нови форми, ново творчество, ново вдъхновение и той направи чудеса." Ст. Грудев, АБ, 180. И тогава — залюбен в тълпите, пленен / от лъчите на нова зора — / без да питам защо съм на тоз свят роден, / аз ще знам за какво да умра. Хр. Смирненски, Съч. I, 41. На старо село нов закон не бива. Погов.

9. Разг. Като същ. нов(новия<т>) м., нова<та> ж., ново<то> ср., нови<те> мн. Човек, който е отскоро някакъв или някъде. — Къде е стаята на Бенет? — питам портиера още щом влизам в приемната на посолството,.. — За какво ви е Бенет? И изобщо кой сте вие? — .. — Аз съм новият, старче! Съветникът по културните въпроси. Б. Райнов, С, 1972, кн. 11, 35. Като нови още в тоя град,.. — те [Петров и докторът] не познаваха хората добре... Д. Немиров, Б, 53. ново ср. Само нечленувано. Нещо ново от облеклото; ново облекло. Нека сега дорде е млада да се порадва на ново и да се понаноси на хубавичко. Т. Влайков, БСК I, 250. А Койчови живеят сега охолно: мъжът е подначалник, жена му носи от ново по-ново. Ив. Вазов, Съч. IХ, 155. Марзеш благо не руча, а ново никога не носе. СбНУ VIII, 236. ново<то> ср. а) Само членувано. Съвкупността от промени в начина на живот. Дядо Нистор не беше дотам доволен от освободена България.. Мъчно се привиква на новото на стари години. Ив. Вазов, Съч. VII, 91-92. Просветеният човек бил длъжен във всички случаи да дава предимство на новото пред старото. А. Гуляшки, ДМС, 26. Та чула ли се, Радо льо, / какво йе ново станало / във голямоно Юстово? Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 52. б) Информация, съобщение, което не е известно; новина. — Добре дошел, дядо Христо! Какво ново? Й. Йовков, ВАХ, 65.

◊ Нова година. Първият ден на календарната година (1 януари). На Нова година празнува имения си ден Васил Одаджията. Й. Йовков, АМГ, 7. Рано следобед в деня срещу Василовден у Глаушевци влезе учителката Руменова. Тъкмо по това време старата Глаушевица бе се запретнала в стаята с огнището да меси баницата за новата година. Д. Талев, ПК, 251-252. — Тинка сме го виждали тука само след вършитбата и по панаир, — викаше високо Трифон собаджията. — А сега, беше по нова година, гледам го тук... Г. Караславов, СИ, 19. Драги мои читатели, честита Ви Нова Година! Ал. Константинов, Съч., 201. Нова месечина. Простонар.; Нов месец. Разг. Фаза на Луната, когато тя изглежда съвсем тънка с форма на сърп, приемана на практика за новолуние. Ниско над хоризонта,.., светеше слабо новият месец, обърнат надолу и тънък като сърп. Й. Йовков, ЧКГ, 202. На нов месец не се сеят фидани или друга седба, защото само цъфтели, а не завързвали плод. СбНУ VI, 92. На разсъмване се показа тънкият сърп на новата месечина, вятърът утихна. Н. Стефанова, РП, 34. Новата ера. Обикн. с предл. от и преди. Епохата след предполагаемата дата на раждането на Исус Христос, приета като граница за летоброене; нашата ера. Нов език. Книж. Някой от съвременните романски или германски езици, които се изучават масово, за разлика от класическия латински и гръцки, наричани стари езици. Той е по‑

знавал добре няколко нови и стари езици. К. Величков, ПССъч. VIII, 11. Постъпванието от класните училища в пълните гимназии да става с проверочен изпит по български език, математика и един от новте езици (немски или френски). Пряп., 1903, бр. 24, 2. Нови<те> земи. Книж. 1. Съвсем наскоро открити, непознати и обикн. незаселени територии. Аз мисля за световните пристанища големи, / отдето параходите презокеански път поемат, / понесли баснословни стоки или пасажери / — и бедни емигранти, и милионери — / едните тръгнали към новите земи злато да дирят, / а другите да го пилеят — в старите. Е. Багряна, ЗМ, 61. 2. Истор. Територията, обхващаща Западна Тракия с излаз на Бяло море, която България е получила по силата на Букурещкия мирен договор от 1913 година. — А що, имате ли някаква вест от момчетата? — Имаме и от двамата. Обадиха се чак от границата, новите земи. К. Калчев, ЖП, 117. Новия<т> завет. Книж. Съвкупността от християнските книги от Библията — четирите евангелия, деянията и посланията на апостолите и откровение. Първите свидетели на великото събитие [раждането на Исус Христос] според Новия завет са овчарите. Хр. Вакарелски, БР, 1930-1931, кн. 4-5, 138. Новия<т> ред. Истор. Доктрина, създадена от Хитлер за всеобщо и безпрекословно политическо и социално подчинение на европейските народи и държави на фашистка Германия. Кметът беше адвокат без практика, известен като горещ привърженик на новия ред. М. Грубешлиева, ПИУ, 122. Новия<т> свят. Книж. Американският континент. Тридесет и осем години откакто [дядо Паскал] се бил заселил в Америка и през това време обиколил всички краища на новия свят. Г. Белев, КВА, 282. Ново сребро. Спец. Многосъставна медна сплав с голяма твърдост, якост и със сребристобял цвят. За запояване на ново сребро се употребява припой от мед и цинк или от мед и злато. П. Минков и др., ЕФМ, 23. Нов ред. Техн. Начало на текст, което се пише на определено разстояние по-навътре от полето на страницата. Две думи за външната, техническата страна на работата. В ръкописа новите редове някъде започват след по-големи дистанции (писмо от Й. Йовков). Сб??СЕП, 411. Нов стил. Астрон. Реформа в отчитане броя на дните на годините на всеки 400 год., направена от папа Григорий ХIII през 16 в., която компенсира натрупваната по 3 дни разлика между слънчевата и тропическата година и която е въведена у нас на 31.III.1916 год.; григориански календар. "София, 25 септември 1906" — стар стил, значи — 8. Х. 1906 нов стил. М. Кремен, РЯ, 113.

> На нова сметка. Разг. Отново, пак. Чрез таен агент на влашкия княз тя [Портата] била уведомена, че на 5 януари [1798 г.] триста Пазвантоглуви войници заели на нова сметка Свищов. В. Мутафчиева, КВ, 165. Нова мода <шантиклер>; ново двайсе<т>. Разг. Възклицание за изразяване на силна изненада от нещо неочаквано, странно, нещо, с което не сме съгласни. — Значи, според тебе край на излишъците?.. Ние постановление издадохме за насърчаване материалната заинтересованост, а ти отведнъж нова мода! Ст. Даскалов, ЕС, 141. Опсеменявали овцете! Нова мода шантиклер! — Абе Юмере, нямате ли — казвам — кочове, та вие ще опсеменявате овцете? Н. Хайтов, ДР, 18. — Ново двайсе! Това ли ти е работа — за тях да мислиш! Те, като ни изритаха от четата, за нас мислеха ли? П. Вежинов, НС, 248. Нов новеничък. Разг. Съвсем нов. — Казах ѝ [на непознатата], че си много добра. Почиташ ме и ми даваш роклите, които ми отговарят. Нови новенички ми ги даваш. О. Василев, Т, 122. Ново-вехто. Разг. Известия, новини за станали събития. — Кажи сега каква е работата. Нещо ново-вехто по къра, по селата? З. Сребров, Избр. разк., 18. Откривам (бележа) нова ера (страница). Книж. Поставям началото на нещо, което е с голямо значение за развитието на дадено общество или на област от живота. Проектът за междупланетен ракетен кораб на Циолковски открил нова ера в развитието на руската и световната наука и техника. Р. Радулов, ИГ, 124. Създаването на реактивните двигатели откри нова страница в историята на авиацията. Р. Радулов, ИГ, 83. Всички ние сме свидетели и участници на епохалната техническа революция, която всеки ден бележи нова страница от историята на човешкото общество. Ц. Цанев и др., ЧП, 3. Стара<та> песен <на нов глас>. Разг. Същото нещо без никакви изменения. Резолюцията, която се взе на митинга, държан в Белград, е стара песен на нов глас. Пряп., 1903, бр. 31, 1. Сита съм на обещанията ти! Не ти вярвам. Пак започваш старата песен на нов глас.