НОВАК —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВА̀К, мн. -ци, м. 1. Човек, който отскоро се занимава с нещо, който още няма опитност в нещо. Навярно музикантът беше още новак. Той отмерваше упорито такта с цялото си тяло, ръката му теглеше несигурно лъка по струните на цигулката. Св. Минков, РТК, 39. Касаветов запали цигарата си, смукна два пъти ароматния дим, закашли се като новак в пушенето и обясни бавно обмислено своя план. Г. Караславов, ОХ II, 235. — Тоя приятел защо не дойде при нас? — попитах аз въглищарите,.. — Той е новак — отвърна старецът. — Старае се, учи занаята. М. Марчевски, ТС, 99. В редакцията него го приеха добре. Наистина, както се приема новак, комуто могат да се правят бележки, без страх, че ще се озъби някому, но това не го смущаваше. Ем. Манов, ДСР, 284.

2. Човек, който отскоро е някъде, в някаква група, общество. Кметът беше новак в село: млад, вятърничав мъж, дошъл откъм долината на Марица да управлява ягодовчани. Ив. Хаджимарчев, ОК, 203. Сегашният капитан не ми харесва, новак е в нашия край, надали е запознат вече с нашите нрави и обичаи. М. Вълев, ПСС, 54. — Аха, ти си отскоро в тая страна... Новак си, виждам... Ал. Бабек, МЕ, 91. Веднага се познаваше, че това хлапе е новак и само от няколко дни в отряда. Д. Димов, Т, 559. Новаците в ареста,.., мъчно се примиряват с положението си, и особено с обстановката. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 155.