НОВАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВА̀ТОР м. Лице, което създава, внася или осъществява нови идеи или методи на работа в някоя област. Божан Ангелов дойде с не случайни разбирания за театър. Управлението му не носеше белега на краен новатор и революционер, защото раздрусаната народна душа веднага след Първата световна война не позволяваше да бъде такъв. Ст. Грудев, АБ, 67. Трябва да си новатор във висша степен, за да въстанеш срещу осветените догми. Такива новатори бяха двамата братя [Кирил и Методий]. П. Матев, ПОС, 10. Испанските писатели искат да се освободят от вноса на нови идеи и стилове .. и затова самите те, в по-голямата си част, се явяват крайни новатори. Б. Шивачев, Съч. I, 117. Бетховен е новатор в симфоничната музика. Той измени характера на симфоничния стил, като внесе в него ново, героическо съдържание. Пеене IХ кл, 82.

— От лат. novator 'обновител' през рус. новатор.