НОВАТОРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВА̀ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до новатор или е свързан с новатор, новаторство. Сивият поток притежава удивителна вирулентност: той е овладял до съвършенство изкуството на мимикрията, често парадира с новаторски амбиции и дръзко е готов да ви обвини дори в невежество. М. Наимович, ЛФ, 1969, бр. 51, 1. Докато сп. "Мисъл" се отнасяше ако не враждебно, то поне резервирано към смелите новаторски опитвания, сп. "Демократически преглед" беше напълно отворено за тях. К. Гълъбов, СбЦГМГ, 386. Неговото [на Пеньо Пенев] творчество съдържа редица новаторски моменти — не само защото поетът си служеше със свободен стих,.., но и защото в неговата поезия много понятия се освежиха. Лит. ХI кл, 319. То [изкуството на Жендов] носи печата на новаторско, неповторимо и толкова мъдро дело, на каквото са способни само големи творчески личности. НК, 1958, бр. 51, 6.