НОВАТОРСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВА̀ТОРСТВО, мн. (рядко) -а, ср. 1. Само ед. Новаторска дейност. Бил [Божан Ангелов] жестоко атакуван в печата за новаторството си в театъра, но ентусиазмът му не бил разколебан. Ив. Богданов, СП, 41. Новаторството на Горки, освен в изграждането на сюжета, композицията и образите, намира израз и в художествения стил на романа. Лит. ХI кл, 135. В тая своеобразна печална усмивка към руската интелигенция, към нейното бездействие, се крие новаторството на гениалния писател. Г. Гочев, Т, 1954, кн. 3, 38. Новаторството никога не е било самоцел. Винаги се е изхождало от мисълта, че новото не бива да стои по-ниско от старото, инак то не би имало никакъв смисъл. Н. Лилиев, Съч. III, 408.

2. Новост, нововъведение. Занаятчийството, организирано в цехове, в които са господствували закостенели и еснафски традиции, е пречело на всички новаторства в производството. А. Бешков и др., ИГ, 52.