НОВА̀ЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от новак. — Стягайте си цървулите — предупредил командирът на отряда. — Тази нощ преходът е голям. — Е, като е голям, та да не се уплашиме — рекла Бонка. — Това не е нито август, нито септември, когато бяхме новачета. Сл. Трънски, Н, 420-421.