НОВЕЛА —Речник на българския език — алтернативна версия
НОВЀЛА1 ж. 1. Литер. Средно по обем белетристично произведение, по-голямо от разказ, но по-малко от повест, в което се разкриват случки, развиващи се през по-продължителен период от време с интересна, интригуваща сюжетна линия и неочакван, внезапен край. Хосуе Кесада е един от най-добрите аржентински новелисти.. Почти във всички негови новели .. основната тема е любовта. Б. Шивачев, Съч. I, 178. По размер, динамика и сюжет арабската новела се приближава до европейския разказ. ЛФ, 1958, бр. 50, 4. Другата полица
[книги] йе цяла съставена от чудесна история! Другата — от нравственост, другата — от поети, от новели и от мемоари. Б. Горанов, ЖГС (превод), 125.
2. Филм. Неголям телевизионен или игрален филм. През първото тримесечие на тази година ДП "Разпространение на филми" ще представи по екраните на страната .. и две филмови новели по сценарий на В. Ханчев и П. Вежинов. ВН, 1960, бр. 2611, 4.
— От ит. novella.
НОВЀЛА2 ж. Юрид. Допълнение към сборник от закони, което съдържа нови законоположения по даден въпрос. Светият отец молеше да бъде отменена новелата на Никифор Фока за запретата да се строят нови манастири и да се разширяват манастирските земи. А. Дончев, СВС, 40. Василий заповяда да донесат от архивите новелите на предишните императори, за да почерпи мъдрост от опита на другите. А. Дончев, СВС, 40. Самата Велика Христова църква, за да оправдае чрез цар, решение уничтожението на архиепископиите Охридска и Ипекска, нареди акт в Кодика си, който дума, че "на законните царе е дадено да законополагат и с новели да заповядат за църковни работи". Н. Михайловски, ОВ (превод), 20.
— От ит. novella.