НОВЕНЍНКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. Обикн. в съчет.: Нов-новенинки. Съвсем нов; нов-новеничък. — Казах ѝ [на непознатата], че си много добра. Почиташ ме и ми даваш роклите, които ми отговарят. Нови-новенинки ми ги даваш. О. Василев, Т, 122.