НОВЕНИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВЕНЍЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. Умал. гальов. от нов. Ето че на един завой от Данюбица се показаха два кораба, две новенички изящни галери с по 24 гребла под всеки брод. Й. Вълчев, СКН, 226.

◊ Нов-новеничък. Разг. Съвсем нов. Като ровеше своята купчина, Костадинчо неочаквано се вторачи към една блестяща нова-новеничка жълта монета. А. Каралийчев, ТР, 180. Мирчеви домъкнаха ново-новеничко кресло, Бареви — един персийски килим, а в ъгъла някой постави едно барче от бяло дърво. И. Петров, ПР, 110. Вуйчо се изправи,.., но в този миг се случи нещо страшно — костюмът му нов-новеничък, купен снощи от ЦУМ специално за тази среща, изпука, изпращя и цъфна по всички шевове. ВН, 1959, бр. 2592, 4.