НОВИЗНА —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВИЗНА̀ ж. Остар. Книж. Новост, нещо ново. Неожидаността, новизната само поддържат, усилват впечатлението на смешното, а не служат за главен и самий негов извор. Т. Шишманов, ГМ, V. В дорическите господарства забележваме сурави нрави,.. А йоняните показват по-мяк характер, стремление към новизната, към живата разнообразна деятелност. Н. Михайловски, РВИ (превод), 74. "Правата и непорочна религия, що я изповядва соборната и апостолска черква, не приема никакви новизни, ние .. признаваме за необходимо да обявим всенародно как разбираме нашата вяра." ПСп, 1876, кн. 11-12, 68.

— Рус. новизна.