НОВИНА —Речник на българския език — алтернативна версия
НОВИНА̀ ж. 1. Вест, съобщение, известие, което е разпространено току-що или неотдавна. Телеграмата хвърчеше от ръце на ръце: всякой искаше със собствените си очи да види латинските букви, които носеха тая радостна новина за победа. Ив. Вазов, Съч. VI, 95. Новина имаше голяма: синът на Павли, момък вече,.., беше забягнал и след като се губи с месеци, появи се с другари из кърищата около Сенебир. Й. Йовков, ВАХ, 141. Най-много бяха поразени [младите жени] от новината, че е толкова млад, че при това е главен прокурор и че е ерген от старо, богато, благородно семейство. Г. Караславов, Т, 39. Новината за това изобретение ся пръсна и наскоро ся видяха телескопи в Лондон, Виена и други градове. ИЗ 1874-1881, 1882, 1.
2. Само мн. Текущи политически, държавни, международни, културни и под. вести, съобщения, които се предават, излъчват периодично по радиото или по телевизията.
◊ Новина<та> на деня. Най-важната, най-
значителната новина. Пускането на третия съветски изкуствен спътник на Земята е новината на деня в Съединените щати. ОФ, 1958, бр. 4267, 4.
НО̀ВИНА̀1 ж. Остар. и диал. Новолуние. Каквото е времето в петий ден след новината (нова месечина), тъй ще бъде с малки промени и цял месец. Лет., 1876, VIII. Тука остая да запомните, че месячината ся затуля само когато е плъна,..; а слънцето ся затуля само когато е месячината на новина. Й. Груев, Лет., 1872, 120. Майките, кога ке видат со сефте новината, подсечуят на керки си косите, та како шчо расте месечината, така и косата ке им расла. СбНУ VII, 127.