НОВИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВИНКА̀ ж. Разг. Умал. от новина (в 1 знач.); малка или незначителна новина. Първата ми мисъл беше да тичам при Каранова, да питам за каква-годе новинка. Ив. Вазов, Съч. VII, 184. Щом се зададеше, хората очакваха от залитналата му усмивка да се роди пак новинка, но нещо ги възпираше да повярват на доброто му сърце и думи. Ст. Даскалов, ЗС, 125. Подивях в гората. Изгоря ми душицата за новинка. А. Каралийчев, ТР, 6. Сяка наша дума, сяка наша новинка за състоянието и приготовлението на другите градове и села са гълташе с ентусиазъм от разпалените юнаци. З. Стоянов, ЗБВ I, 352.