НОВИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀ВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. гальов. от нов. Делчо посегна за парите, но Юрталана още стискаше здраво новичката банкнота. Г. Караславов, С, 30. На другия край, точно срещу тях се намираха колите на англичаните, все новички джипове.., с които те бяха дошли от базата си. Ив. Мартинов, БК, 63. Кафеджийските карти с оръфани краища той отблъскваше настрана, без да ги погледне, като вадеше от джоба си новичко френско тесте. Ст. Сивриев, ПВ, 76.

2. Като същ. новичко<то> ср. а) Всичко, което е ново. Аз обичам новичкото. б) Нещо ново, обикн. дреха, облекло. Старата беше уверена, че Тошка няма да облече жакета вкъщи. Ще студува, ще се надува, ама пред хората ще излезе стегната, прибрана, ще бъде с новичко. Г. Караславов, Тат., 209. Лекова пристигна, облечена в новичко, със затъкнато на ухото ѝ стръкче здравец, който миришеше приятно. Ст. Марков, ДБ, 446.